Живата теорема – Седрик Вилани


jQuery(function ($) { $("#fullContent iframe[src*=’youtube.com’]").each(function () { var youtubeid, thumbnail = ‘hqdefault’; var matches = $(this).hide().attr("src").match(/[\w\-]{11,}/); if (matches) youtubeid = matches[0]; else return true; $(this).addClass(youtubeid); $(this).wrap(“); $(this).parent(‘div’).prepend(‘Видео‘);
$("div.video-thumb img." + youtubeid).attr({ src: "https://img.youtube.com/vi/" + youtubeid + "/" + thumbnail + ".jpg", }); $("div.video-thumb." + youtubeid).click(function () { var samePlace = $(this).siblings(‘iframe.’ + youtubeid).parent(); $(this).siblings(‘iframe.’ + youtubeid).attr(‘src’, function () { return this.src + ‘?autoplay=1&rel=0&iv_load_policy=3&modestbranding=1’; }).remove().clone().appendTo(samePlace).height(415); $(this).delay(500).hide(0); $(this).siblings(‘iframe.’ + youtubeid).delay(500).show(0); }); }); $(‘html’).on(‘mouseenter’, ‘.video-player img’, function () { $(this).stop().animate({opacity: 0.5}, 250); }).on(‘mouseleave’, ‘.video-player img’, function () { $(this).stop().animate({opacity: 1}, 250); }); });

„Пътят на изследователите далеч не следва някаква права траектория, а се вие и отскача насам-натам така, както често се случва и в самия живот. Като изключим няколко незначителни нагаждания, свързани с нуждите на жанра, всичко в този разказ съответства на реалността, или поне както го почувствах самият аз.“

Един наистина оригинален и многообещаващ автор, човек, и учен, Седрик Вилани печели престижния „Fields Medal“ – медал, наричан често „Нобелова награда по математика“ – през 2010 г. В същото време той е привлекателен и доста ексцентричен гений, който прави математиката приятна. Неговата мисия: да каже на света какво значи да си математик. И Вилани го прави с ентусиазъм. По-добре от всеки друг, той знае как да предаде идеите си за всяка публика. През 2010 г. води беседи пред групи от директори на фирми, пред привържeници на крайната левица, пред политици, журналисти, ученици, студенти.

Нашите читатели ще открият тези елементи в книгата му „Живата теорема“, която обяснява всичко онова, което на пръв поглед е отвъд обикновеното човешко възприятие. Седрик Вилани го прави от сърце и със страст, като член на една общност, която е много слабо позната и още по-слабо представена – математиците. Младият професор тръгва срещу представата на много хора, за да докаже, че математиката не е само изчисление, тя се отнася за света, в който живеем.

Въпреки това „Живата теорема“ не е книга за „популяризиране на науката“. Тя следва автора си в ежедневните му преживявания като учен, който е на път да се справи с една от най-загадъчните теореми на всички времена, но и в ролята му на запален меломан, манга наркоман, човек, баща.

Тази книга не подлежи на клиширана класификация, тя е брилянтна, преведена на немски, италиански, японски, корейски, английски. И наистина феноменално успешна – продава 30 000 тираж още през първите две седмици на пазара.

„Често ме питат как изглежда животът на един математик, в какво се състои ежедневието ни, как се пишат нашите творения. Настоящата творба се опитва да отговори именно на този въпрос.

Разказът следва генезиса на един пробив в областта на математиката от началния миг, в който човек се решава да се впусне в това приключение, до крайния, когато статията, оповестяваща новия резултат – новата теорема – е приета за публикуване в едно международно научно списание. Между тези два мига пътят на изследователите далеч не следва някаква права траектория, а се вие и отскача насам-натам така, както често се случва и в самия живот.

Като изключим няколко незначителни нагаждания, свързани с нуждите на жанра, всичко в този разказ съответства на реалността, или поне както го почувствах самият аз.“

(Вилани, Париж, декември, 2011 г.)

♦ ♦ ♦

Седрик Вилани е роден на 5 октомври 1973 г. След завършване на лицея Louis-льо-Grand, е приет в École normale supérieure в Париж и учи там от 1992 г. до 1996 г. По-късно е назначен за асистент в същото училище. Взима докторат в университета Paris Dauphine през 1998 г., под ръководството на Пиер-Луи Лионс и става професор в École supérieure в Лион през 2000 г. Бил е директор на Института Анри Поанкаре в Париж от 2009 г. насам.

  • Корица:Мека
  • Брой страници:320
  • Общи:Преводна литература
  • Година:2016
  • Преводач:Владимир Сунгарски
  • Националност:Френска
  • Награди:Магнезия Литера (Чехия)
  • Вид:Мемоари и дневници
  • Баркод:9789545532023
  • ISBN:9789545532023
  • Жанрове:Популярна наука, Съвременни
  • Размер на продукта:140/210
  • Тегло:379 g