Защо се самоубиват поетите – Пенчо Ковачев

Един от най-любимите ми поети е Сергей Есенин, наричан още селският поет, отказал да пише за Революцията на 1913-та година и жестоко убит от органите на ЧК. Дълги години образът му е свързван с неизменните пристъпи на алкохолозъм, болезнен патриотизъм и разбира се, логичното самоубийство. Преди няколко години, куп документи и снимки потвърдиха, че въпреки силния емоционален заряд, който носи този лабилен младеж, то не е извършил самоубийството. Героите на тази книга, обаче, са.

„Защо се самоубиват поетите?“ на Пенчо Ковачев е сборник с 15 съдби, завършили преждевременно. Историите на българските автори на поезия и проза, чиито имена често се споменават и онези, които са забравени. Всички знаем, че Петя Дубарова е напуснала света ни преждевременно, но не всеки знае как и защо се е случило това. Същото важи и за историята на Никола Ракитин, Росен Босев, Димитър Бояджиев, Людмила Исаева и много други.

Различни животи и еднакъв финал – преждевременен, болезнен и винаги обоснован. Пенчо Ковачев завършва красиво всяка една история. Някак логично и с разбиране подхожда към чистата човешка умора. Такава, в която да се потопиш, не искаш да можеш и не можеш, дори и да искаш. И макар книгата да остави ярко изразена тъга у мен, аз се помъчих да се абстрахирам от нея, за да вникна в съдържанието.

Повече за Настя прочетете тук

Автор Пенчо Ковачев
Издателство Изток-Запад
ISBN 97861915214870
Година на издаване 2013
Корица меки корици
Страници 230
Формат 140X200 мм
Език Български