Западноевропейска литература – част 9 и 10: Ранен европейски модернизъм (1848–1914) – Виж откъс var google_tag_params = { dynx_itemid: ‘BKBKI001124’, dynx_itemid2: ‘87852’, dynx_pagetype: ‘Сиела’, dynx_totalvalue: 0, }; /* */ Западноевропейска литература – част 9 и 10: Ранен европейски модернизъм (1848–1914) Сиела / Сиела Симеон Хаджикосев

0
(0)

Издателство „Сиела“ представя деветия том от мащабния литературно-критическия труд на видният български учен и литературовед проф. Симеон Хадижикосев „Западноевропейска литература“. Подзаглавието на настоящия том е „Ранен европейски модернизъм (1848 – 1914)” и събира в едно издание девета и десета част на поредицата.

Основният въпрос, който разглежда професор Хаджикосев в настоящия том, е дефиницията за модернизма. В увода си към девета част той уточнява, че има два подхода към разглеждането му – културноисторическият поглед на западноевропейското литературознание и теологичното и агресивно партийно разглеждане на марксистите. Още повече трудности възникват, когато модернизмът в литературата се анализира в контекста на изобразителното изкуство и музиката, където той е по-ясно очертан.

В девета част Симеон Хаджикосев разглежда няколко бележити личности от литературния елит от края на ХIX век – поетите символисти Верлен, Рембо, Маларме; някои представители на френски натуралисти (Зола, Матерлинк, дьо Лил-Адан), както и иконата на английския естетизъм Оскар Уайлд.

В десета част литературоведът разисква значими литературни фигури от модернизма – Ницше, Д’Анунцио, Пшибишевски, Стриндберг, Ибсен и др. Авторът поставя въпроса за артдоминантата (превеса на дадено изкуство) в епохата на ранния модернизъм. Обръща се внимание на влиянието на музикалните колоси Вагнер и Верди, но и на факта, че универсалният език на музиката отстъпва пред изящните изкуства, които стават артдоминантата на ранния ХХ век. Разисква се също мястото на големите романи на модернизма – „Сага за Форсайтови”, „Одисей”, както и произведения от Вирджиния Улф, Д. Х. Лоурънс, Франц Кафка и Михаил Шолохов. Десета част завършва с любопитната личност на Алфред Жари, символистът автор на „Татко Юбю”.

Едно от достойнствата на тази обемиста поредица е българоцентричният поглед към процесите и явленията в западноевропейската литература и култура. В изследването се правят многобройни паралели с българската литература и култура.

Подходът на Симеон Хаджикосев към историята на западноевропейската литература е интердисциплинарен. Освен чисто литературоведските анализи той съдържа елементи на психобиографизъм, културологически, социологически и антропологически подходи. На страниците на неговата история се споменават и многобройни исторически личности, говори се за архитектура, живопис и музика, има интерес дори към история на модата.
В студиите, посветени на отделни автори, са посочени и анализирани почти всички български писания за тях, заслужаващи внимание. Десетки са портретите за автори, които само са били споменавани бегло у нас. При всички случаи изследователят се е старал да поднесе съвременна визия за разглежданите писатели, като не е криел надеждата си, че тези литературни портрети могат да предизвикат появата на преводи на редица творби на български език или преиздаването на отдавна изчерпани преводи.

Многотомникът „Западноевропейска литература“ е може би най-обширното литератоуроведско и културоведско изследване на български език. Изключително помагало за студенти и ученици, на учители, а и на всички ония, които проявяват интерес към западноевропейската литература.

„През първата половина на 2013 г. и първата половина на 2014 г. работих над деветия и десетия том на моята „Западноевропейска литература“, обединени от обща хронологическа рамка и тематично единство, маркирани в подзаглавието „Ранен европейски модернизъм (1848 –1914)“.

Непредвидени обстоятелства попречиха деветият том да бъде издаден през 2014 г. В края на същата година се реши двата тома да бъдат издадени в един по-обемист, за да станат по-скоро достояние на читателите. По такъв начин настоящият девети том се изравни по размери с втория, в който е представена литературата на барока, класицизма и Просвещението.

Може би е излишно да напомням, че този обемист том е предназначен както за студенти, университетски преподаватели и учители, така и за всички ония, за които проблематиката на европейската литература представлява интерес. Иска ми се да вярвам, че очакванията ми към този том няма да се окажат напразни.“

Симеон Хаджикосев

В томът е разгледано творчеството на писателите:

  • ШАРЛ БОДЛЕР
  • ПОЛ ВЕРЛЕН
  • АРТЮР РЕМБО
  • СТЕФАН МАЛАРМЕ
  • ЖОРИС-КАРЛ ЮИСМАНС
  • ЕМИЛ ЗОЛА
  • МОРИС МЕТЕРЛИНК
  • ВИЛИЕ ДЬО ЛИЛ-АДАН
  • ОСКАР УАЙЛД
  • ФРИДРИХ НИЦШЕ
  • ГАБРИЕЛЕ Д’АНУНЦИО
  • СТАНИСЛАВ ПШИБИШЕВСКИ
  • ХЕНРИК ИБСЕН
  • АУГУСТ СТРИНДБЕРГ
  • ГЕРХАРТ ХАУПТМАН
  • ХЕРМАН ЗУДЕРМАН
  • ФРАНК ВЕДЕКИНД
  • АЛФРЕД ЖАРИ

♦ ♦ ♦

Проф. Симеон Хаджикосев е дългогодишен преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, автор на повече от 30 книги, на стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат. Изследовател на западноевропейската литература и съвременната българска литература. Познавач на провансалските трубадури и тяхното творчество, чете на над 30 езика. Автор на на повече от 30 книги, стотици есета, статии, рецензии. Основният му труд е многотомната Западноевропейска литература. Пише мемоарна тетралогия, събрана в книгите Записки на конформиста (2005) и Записки на вътрешния емигрант (2006).

  • Корица:Мека
  • Брой страници:567
  • Общи:От български автор
  • Година:2009
  • Вид:Изследвания, Учебници
  • Баркод:9789542804536
  • ISBN:9789542804536
  • Каталожен номер:2520
  • Жанрове:Литературознание, Културология
  • Тегло:1 kg

Колко полезна беше тази книга?

Кликнете върху звезда, за да го оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който ще оцени тази книга.