Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът – житейски съдби – -20%


СЪДЪРЖАНИЕ
Социализмът като жтейски път. Предговор

Интервюта с жители на с. Бела речка
И пари няма, и кураж няма
Не ми беше баш сгодно, да си кажа право
Тежък селски зкивот, не мога да ти го похваля
Сигурност, ако си лоялен към властта
Не съм легнала гладна, не съм останала и гола
Нас каквато люлка ни е залюляла, ще си ни люлее
Аз не помня през моя живот
един ден да съм отсъствал от работа
Някога много се раждаше и нямаше нитрати
Нали ние, хората, сме държавата
Изпълнителен съм. послушен и дисциплиниран
Една жена да бъде ръководител, да изплува,
беше много трудно
В сърцето и душата аз съм си партиен член
Никой не можа да ме отметне от Бела речка
И като загледаш, няма един ден да съм живяла

Интервюта с жители на гр. Копривщица
Но той си таеше в душата обида
Нощно време сънищата ми са пълни с призраци
От самолет на волска кола
Аз имах научни цели, а те се занимаваха
с обикновено строителство
Трябваше с труда си да се доказвам
В днешно време тези идеали
някъде през комина са изхвърчали
Успяхме за един живот да построим една къща
Като им даваш парите, да им събираш членския внос
По-хубаво човек да се износи от работа,
отколкото да ръждясва някъде
Животът ми е някаква приказка, много съм доволна
Не съм пусната с парашут
Рискът на ръководителя беше това
Всичко приемахме като даденост и че трябва
Интервюта с жители на гр. Русе
Спомените ми са тука, тука са мн гробовете
За да оцелея, трябва да мълча
Не знаят да изпитват понякога любов
Нямах сили да се боря за нищо
Имам и добри спомени, младостта ми изтече там
Слугувахме на един неверен лозунг
Но вичко с изключително пестене
През цялата си кариера се чувствах като агне сред вълци
Дето казваха, че хората са равни, аз не съм убеден
Идеалисти на отговорна работа
Идеалът ни да е над вичко
Любовта ни беше партийна – това, че сме другари
Автор Ивайло Знеполски-съст.
Издателство СИЕЛА
ISBN 9789549597011
Година на издаване 2007
Страници 334
Формат 24×16.5