Вечерна дъга – Георги Константинов



Неведнъж съм се укорявал,
Че си пилея времето…
Но всъщност
Времето мен разпилява –
Изветря ме,
Разпуква ме,
Смалява ме
Като скала в пустиня,
Като снежен човек
В летен дъжд.
Всеки ден
Ми взема по нещо –
Поредна илюзия,
Спестена банкнота,
Последен шанс
За нещокатолюбов…
А в замяна ми дава
Бледи спомени.
Коварно богатство е времето!
Не го приемат в никоя банка…
Какво, че съм натрупал
Грамада от дни?

Един ден повече
Е всъщност
Един ден по-малко.
Автор Георги Константинов
Издателство Захарий Стоянов
ISBN 9547398733
Корица Твърда
Страници 146