Тук съм преди теб – Катрин Панкол

Тук съм преди теб

" От авторката на „Жълтите очи на крокодилите“ – Книгата влязла в топ 15, преведена на над 25 езика, прехвърлила 3 500 000 тираж, и по нея се пише сценарий за филм.
„Жълтите очи на крокодилите“ е от онези произведения, които връщат литературата към истинското разказваческо изкуство, а Катрин Панкол е от авторите, които със своето въображение и стил ще върнат хората към четенето.
„Тук съм преди теб” е роман за любовта, любовта като единение на телата и душите, върховен дар, и за трудността да бъде постигната. Когато не знаеш коя си и се луташ между чаровна лудетина, веща изкусителка, корав боец и принцеса, застинала в очакване на мечтания принц. Когато един коварен вътрешен враг те преследва и непрестанно ти внушава: „Не този, той не е за теб”. Когато в съзнанието ти живеят парливи спомени за вечно недоволната майка, която възприема майчинството като принуда и тегоба, за бащата, циганин със скитнишки дух, за поколения жени, скланяли покорно глава пред мъжката воля… Емоционално бреме, което героинята на Катрин Панкол най-сетне съумява да осъзнае и да надмогне, да заглуши това обсебващо „Тук съм преди теб”, нашепвано в ухото й от всички онези, чиито житейски истории й пречат да прозре какво е истинската любов, да разбере и приеме себе си и другия. Роман за мъчните пътища към съкровеното аз и към интимния свят на човека насреща, към дълбините и висините на любовта, на щедрата, великодушна, освобождаваща любов.

…Не умея да обичам мъжете.
О, да, умея да ги съблазнявам, да ги оплитам, да се хвърлям в обятията им, да ги галя, да им подарявам дълбините на тялото си, но не ги обичам. Никога не ги допускам и на милиметър в моя интимен свят. Под интимен свят разбирам всичко това, което съм аз, всичко тайно, заключено, забранено. Не проумявам тялото си. По-скоро съм щедра с него. Лесно го предлагам.
Мъжете… С тях съм, когато желанието да се претопя в едно друго тяло, в други думи, в други начинания е прекалено силно, когато нуждата от ръце около тялото ми е непреодолима и смразява мечтите и утробата ми. Устремявам се към тях, хващам ги за ръка, обещавам им хиляди блаженства, хиляди домашни или екзотични щастия… за да се оттегля, без да се извръщам назад, щом се наситя.
Давам им всичко и много скоро си вземам всичко обратно. Режа си вените, за да ги убедя в моята искреност, и ги напускам още преди раните ми да заздравеят. Повтарям до втръсване, че нямам нужда от тях, за да живея, че и така ми е много добре. Сама. Без мъж. Не е вярно – мъжът е враг, без когото не мога.
Мъжете са навсякъде. Заемат цялото пространство. По телевизията например виждаме само мъже – в информационните емисии, на заседанията на парламента, в сериозните предавания. Перчат се в костюмите си, обясняват и преправят света, който неуморно опустошават и експлоатират. Понякога сред тях изниква някоя жена, насадена като мушкато. На балкона. Цъфтящо алиби, което казва „не“, което казва „да“, което те почти не чуват. Или пък си я присвояват и я превръщат в мъж.
Най-често жените служат за това, да продават депилатори, парфюми, въздушни възглавници, пюрета на прах, перилни препарати на перлички или, още по-прекрасно, да бълват готови информации през съблазнителните си надути устни, с дълбоките си деколтета. Дресирани да се усмихват, да падат на колене, да се пльосват като меки спагети на пода или да възпроизвеждат малки еднакви човешки същества по зададен модел. Повдигат ги с пръсти, облизват се и ги мерят на око като стока. Подсвиркват след перфектните им тела с добре смазани части. Но само ако са хубави и се предлагат, иначе ги изритват с крак, използват ги набързо, подиграват им се, наричат ги крави, дебелани, недочукани. Мъжете залепват устни по халбите бира, избърсват пяната с ръка и подмятат шеги, докато ги гледат как въртят дупета под летните рокли. Шепнат помежду си „тази си я бива“ с мръснишки блясък в очите или им подвикват на светофара, че са кучки или кифли.
Не всички мъже, знам. Някои са нежни, внимателни, търпеливи и щедри.
Но…

Катрин Панкол (родена 1954 г.) е завършила френска филология, преподавала е френски и латински, работила е като журналистка и е живяла е в Ню Йорк, където следва курсове по художествено писане в Колумбийския университет. Още първите два романа й спечелват известност и тя и се отдава само на писане. Издала е общо 15 романа, но най-известна е трилогията, която се открива с „Жълтите очи на крокодилите“, пожънала нечуван успех и изстреляла Панкол сред най-четените автори на нашето време. Следващите два романа с колоритни заглавия „Бавният валс на костенурките“ и „Катеричките от Сентръл парк са тъжни в понеделник“ затвърждават репутацията й.

Автор:	Катрин Панкол	Брой страници:	280
Категория:	Художествена литература; Романтични романи	Език:	Български
		Тегло:	0.320 кг.
Издател:	Колибри	Баркод:	9786191503964
Дата на издаване:	14.07.2014	ISBN:	9786191503964