Там, където е погребан Орфей – Илия Троянов, Кристиан Мурбек

Там, където е погребан Орфей

"Митове и всекидневие на края на Европа, където архаичната култура среща постсоциалистическото настояще.
Разказите на Илия Троянов се обединяват с фотографиите на Кристиан Мурбек в моментни снимки отвъд всички клиширани представи. Разкриват се скрити страни на живота и оцеляването между Дунав и Родопите; става виден един удивителен свят, който ни се струва чужд и същевременно близък.
***
Илия Троянов, роден в София през 1965 г., живял в Найроби, Мюнхен, Мумбай и Кейптаун. Понастоящем живее във Виена. В издателство Ханзер са публикувани По пътя на Ганг (2003), Събирачът на светове (роман, 2006), Щурият глобус (репортажи, 2008), Ледовете се топят (роман, 2011) и много други.

Кристиан Мурбек, роден в Берлин през 1969 г., следвал графичен дизайн с акцент фотография във Висшето училище по изкуства в Бремен. От 1999 г. живее и работи на свободна практика като фотограф в Берлин. За осъществяване на своите фотографски проекти пътува из Африка и прекарва дълги години на Балканите.

Откъс:

РОДАТА
Широко разклонена е нашата рода – из цялата страна, далече извън границите на страната. „Имаме само роднини“, казва майка ми, докато разбърква гювеча, „роднини, които познаваме, и непознати роднини“. И предците ни, които каним на всеки празник и които получават най-сочното парче агнешко. Дядо ми захапва едно чушле, което не му е никога достатъчно люто, и оправя кепето си: „Няма как да избягаш от роднините си, най-добре е да свикнеш с тях.“ Прабаба ми, с кошничката с бродерии до себе си, се изсеква така шумно, че чуваме погрешно прогнозата за времето, хвърля носната си кърпа на пода и взема думата с най-изтърканата си мъдрост: „Ти си това, което са другите преди теб.“ Докато сестрите ми мият съдовете, по телевизията един пее, навярно далечен роднина, и на мен ми идва наум завещанието на прапрадядо ми, надраскано върху корицата на един изпокъсан фотоалбум: „Границите на моята рода са граници на моя свят.“ Това, доколкото знам, все още никой не е могъл да опровергае. Чичо на майка ми, учен човек, който ходи на работа с костюм и който никога не ни посещава, тъй като е много зает, посвети седем години на родословното ни дърво, доказващо един велик везир за начало на нашия род („Никакви възражения!“), в отговор на което чичо ми по бащина линия за девет години усърден труд доказа, че произходът ни започва с първия валия на Османската империя. Баща ми, толкова черен, че на улицата често бива обиждан като циганин, никога не взема страна, освен с въздишката си: „Отправи ли се някой на път, чак тогава разбира колко много роднини има.“ И затова прадядо ми никога не е стигал по-далече от Едирне, прекалено често е бил спиран пътьом от любопитни люде, които са вярвали, че са го разпознали, и са го канели в домовете си, само чувайки гласа му. В моята рода роднинството има свое собствено измерение, това исках да обясня на учителя си, но той не ме слуша, а и сестра ми никога не ме оставя да довърша, измъква ми листа под молива, е, разказвай сега…
"

Автор: Илия Троянов; Кристиан Мурбек Брой страници: 224
Категория: Българска литература; Проза; Изкуство и фотография Език: Български
Тегло: 0.400 кг.
Издател: Сиела Баркод: 9789542814887
Дата на издаване: 16.04.2014 ISBN: 9789542814887