След седемдесетте – спомени в бъдещето – Стойко Факиров

След седемдесетте – спомени в бъдещето

Ето и седемдесетте се трупнаха – на 19 януари 2006 – неусетно, незабелязано, с тихите и предпазливи стъпки на крадец. И само двете лоени цифри върху тортата през този ден ми подсказваха, както и аз самият през следващите месеци си напомнях, че това са доста години – далеч не всекиму е дадено да ги достигне.
А странно, не ги усещам и не ми се вярва, че наистина са толкова много, кога се нанизаха?
И в съшотото време китайците ни учат, че животът едва сега започва. Ще видим дали са прави.
Захващам се с това писане поради многократните съвети на приятели и колеги, макар че не съм убеден, че някому е нужно. Освен това този род писане далеч не ми е най-силната страна, макар че е известно, че страдам от "синдрома на чукчата" ("чукча не читатель, чукча – писатель"), но при научните писания целта е винаги ясна, формата консервативно стандартна, аудиторията – колеги, работещи в същата област.
Започвам книгата без ясна представа, как ще бъде построена, тъй като, ако отразява само случилото се след седемдесетте, тя може да приключи веднага след заглавието или на някой от следващите редове. Явно е, че ще стане дума и за преживяното през по-предни години. Но дали да се построи хронологично или тематично – все още не ми е ясно.
Друга особеност на книгата произтича от общоизвестния на приятели и колеги факт, че имам много къса памет – липсват ми цели пасажи от живота и си спомням за тях само ако някой ми ги разкаже. По тази причина неизбежно ще има неточности, свързани с имена, дати, цифрови данни и пр. За съжаление нямам и дневник, макар че на младини го бях започнал, но тогава имах време за писане, но нямаше за какво да пиша, а по-късно стана обратното.
Тъй като през целия си живот, вече 50 години, съм работил медно с чужденци, ще бъдат посочени имената им па съответния език, както и тези на университети или други учреждения, организации и др., за да бъдат избегнати неточности при превода им на български или несъответствия с вече възприети у нас, но неизвестни на мен преводи. Освен това често известни и уважавани учени ще бъдат назовавани с малките им имена, което е в съответствие е възприетите традиции в тяхната страна или отразява близостта на отношенията ни.
Но да се захващам с писането, след като вече почти година се кандардисвам – сега е средата на ноември и скоро започва няколкомесечната лятна ваканция на студентите, така че ще има много време за риболов и писане.
Следващите редове са написани към момента на завършване на книгата. Оказа се, че съгласно първоначалния замисъл тя наистина не е автобиографична в пълния смисъл на това понятие, т.е. тя не отразява в еднаква степен целия ми живот. Идеята бе да разкажа съгласно съветите на приятели и колеги нещо от моите дългогодишни научни контакти с колеги от цял свят. Това се опитах и да сторя, още повече, че останалата част от живота ми едва ли се отличава от този на всеки мой сънародник – пасене на крави лятно време (за тези със селски произход), гимназиален и университетски период с много приятели и т.н. Ето защо и имената на много мои достойни за споменаване съученици и състуденти липсват от това повествование по простата причина, че те не са били въвлечени в научно-изследователска ми дейност.
И още нещо. Този разказ не може да бъде безкраен, тъй като и така не е ясно дали някому ще бъде интересен, а освен това 75-годишният юбилей е много добър повод за издаване на мемоарна книга, тъй като само Господ знае дали ще има още една юбилейна дата!
Към момента на завършването и предаването за печат на книгата бих добавил следните три неща.
Изглежда, че китайците са прави, поне за първите 5 години. Да видим колко още ще се разпростре тяхната правота?
Второ, книгата е особена с това, че поне 80% от текста й е написан във въздуха по време на 24-часовия полет от Нова Зеландия до Европа или друг някой континент е престой на междинно летище обикновено от 10 до 12 часа. Първите 12 часа във въздуха са особено продуктивни, както и част от вторите 12 часа, особено ако има възможност да се поспи на междинното летище. Отдавна бях забелязал, че по време на път мисълта ми тече по-бързо и по-целенасочено и винаги съм се старал да отразя тези мисли на хартия, но никога не съм предполагал, че по време на полет ще стъкмя цяла книга.
Трето, постарах се да разредя текста с повече цветни фотографии, така че, ако текстът се окаже недостатъчно привлекателен, читателят да бъде "компенсиран" поне с някоя и друга фотография от далечни страни.

Автор: Стойко Факиров Брой страници: 262
Категория: Автобиографии и биографии; Висше образование Език: Български
Тегло: 0.688 кг.
Издател: УИ "Св. Климент Охридски" Баркод: 9789540732281
Дата на издаване: 2011 г. ISBN: 9789540732281