Шипката – Василина Орлова
Шипката
В Долина растяха гъсти шипкови храсти. Те разпъпваха с нежни полупрозрачни розови цветчета, а после в сърцевината на цветчето твърдееше червен плод, който можеше да се превърти в устата с език. Храстите се раззеленяваха направо над ямата, в която изхвърляха от вкъщи да гният под дъжда и се покрият с мъх всякакви вехтории — счупени столове, нащърбени чаши, ненужни никому парцали. Аз и братята ми обичахме да се правим на археолози в културните пластове на тази яма.
Разказват, че тук са намерили забрава медалите на брата на баба — Павел, който воювал във Великата Отечествена. Изхвърлили медалите. Цялата работа е в това, че дядото бил пленен от немците. Оживял по чудо: поискал на немски да отиде до тоалетната. Затова в селото се отнасяли с него предпазливо. Съседът най-много мъчел баба: “Фрицове сте вие, фрицове!” Веднъж тя от сърце се избавила от медалите.
Оттогава, както народната мълва свързва душите на загиналите войници с жеравите, военна слава за мен завинаги
се оказа свързана с шипковия храст — нали той расте от същата тази земя, която е приела знаците на войнската доблест на моя дядо, а след това и него самия.
Струва ми се, че неподрязаният, див шипков храст много по-точно и по-просто може да изрази осиротялата любов, отколкото обичайните ярки карамфили, или капризните рози, или тържествените гладиоли.
В босоногото ми детство веднъж в крака ми се заби трънче. Неизвадено навреме, то се оказа “шипково” и нарастна. Като черешата на челото на баронмюнхаузеновата мечка. Разраниха бедната ми лапичка и я терзаеха с игла. В края на краищата, извадиха шипчето, но завинаги ми остана малък бял белег. В него можеше да се забоде топлийка и да не ме боли.
Този белег, някак си, съвсем не бе за пример. Като да ми бе скъпо място, докоснато от ангел. Казват, че мястото, до които той се е допрял, никога повече не усеща болка.
Из повестта "Шипката"
Автор: | Василина Орлова | Брой страници: | 261 |
Категория: | Художествена литература; Световна литература | Език: | Български |
Тегло: | 0.650 кг. | ||
Издател: | УИ "Св. Климент Охридски" | Баркод: | 9789540724287 |
Дата на издаване: | 2010 г. | ISBN: | 9789540724287 |