Разговор със Спиноза – Гоце Смилевски

0
(0)

Разговор със Спиноза

"Като съдържание „Разговор със Спиноза“ съвсем не е претенциозен: романът, на елементарното ниво на раз­каза, е замислен да бъде просто реконструкция на „биографията“ на един известен философ. (Да внимаваме с кавичките, защото, когато си имаме работа с толкова вещо сглобени симулакруми от първо или второ равни­ще като в този „роман“, никога не сме съвсем сигурни дали те са истинни на първо равнище, дали не са техни цитирания, или са вторично симулирани и дали копията се разграничават от оригинала, или го повтарят.) Именно тази „биография“ става катализатор на целия механизъм за натрупване на научна и псевдонаучна фактология. За тази цел авторът използва артефакти от времето на Спиноза като доказателства за достоверност (например картината „Урок по анатомия“ на Рембранд). Или цити­ра и парафразира известни книги и изследователи от ХХ век, като например труда на Юлия Кръстева за мелан­холията или историята на времето на Стивън Хокинг, умело „инплантирани“ в романа като оригинални епис­теми и философеми от времето на Спиноза. Но, разби­ра се, основният цитатен и парафразен пласт в романа е извлечен от оригиналните философски идеи на самия Спиноза. Независимо дали става дума за „истинска“ нау­ка или за умело изведен симулакрум на „енциклопедич­ния код“ (да се позовем на стария уважаван Ролан Барт), „Разговор със Спиноза“ си остава дълбоко достоверен от първата до последната страница. Неговата сугестивна сила е тотална; всичко в романа на Смилевски е разказа­но безусловно и като по дефиниция вярно с оригинална­та „биография“ (оригиналът, разбира се, като при всяко добро постмодерно произведение, не съществува, а и дори да съществува, попада в зоната на недоказуемото, тъй като се изгражда от самия текст и в същото време се разрушава от него, и така поставя под съмнение същест­вуването въобще на оригинален източник).
„Разговор със Спиноза“ очевидно е дело на отлично подготвен литературен теоретик и философ, всестранен интелектуалец и мислител. В композицията откриваме реализирана и буквализирана (в аспекта на т.нар. перс­пективи на наративната трансмисия/комуникация) теза­та на Михаил Бахтин, че романът е диалогична семио­тична система. Със Спиноза разговаря реалният читател, който трябва само да впише името си на предвиденото от автора празно място в диалога. Така статусът на импли­цитния читател се покрива със статуса на реалния чита­тел по категорично натрапчив металингвистичен начин. Това също има силен постмодерен ефект на съмнение във възможностите на текста и въобще съмнение в по­тенциала на означаванията. В крайна сметка този похват още повече радикализира постмодерната „граматика“ в романа на Смилевски. Тук, разбира се, се включва и обичайната постмодерна тактика за саморецензиране на произведението: авторът си позволява още един текст – „Защо Спиноза? Вместо послеслов“, в който продължава играта с размиване на границите между „фактография“ и „мистификация“. А това, разбира се, усилва метаези­ковата, автореферентна перспектива на произведението.
Да заключим: „Разговор със Спиноза“ е наистина въл­нуващ постмодерен роман. Написан е чисто, прецизно и ясно. С добре обмислен предварителен план и ерудиция на учен. Със страст и емоция на романтик. С убедител­ност на реалист. С метафоричност на модернист. И раз­бира се, с перо на постмодернист.
Необходимо ли е повече от това, за да кажем: „Ето го най-после романа, ето го най-после автора!“.
Венко Андоновски

Автор: Гоце Смилевски Брой страници: 168
Категория: Художествена литература; Световна литература Език: Български
Тегло: 0.190 кг.
Издател: Колибри Баркод: 9789545298035
Дата на издаване: 15.11.2010 ISBN: 9789545298035

Колко полезна беше тази книга?

Кликнете върху звезда, за да го оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който ще оцени тази книга.