Разговор със Спиноза – Гоце Смилевски
Разговор със Спиноза
"Като съдържание „Разговор със Спиноза“ съвсем не е претенциозен: романът, на елементарното ниво на разказа, е замислен да бъде просто реконструкция на „биографията“ на един известен философ. (Да внимаваме с кавичките, защото, когато си имаме работа с толкова вещо сглобени симулакруми от първо или второ равнище като в този „роман“, никога не сме съвсем сигурни дали те са истинни на първо равнище, дали не са техни цитирания, или са вторично симулирани и дали копията се разграничават от оригинала, или го повтарят.) Именно тази „биография“ става катализатор на целия механизъм за натрупване на научна и псевдонаучна фактология. За тази цел авторът използва артефакти от времето на Спиноза като доказателства за достоверност (например картината „Урок по анатомия“ на Рембранд). Или цитира и парафразира известни книги и изследователи от ХХ век, като например труда на Юлия Кръстева за меланхолията или историята на времето на Стивън Хокинг, умело „инплантирани“ в романа като оригинални епистеми и философеми от времето на Спиноза. Но, разбира се, основният цитатен и парафразен пласт в романа е извлечен от оригиналните философски идеи на самия Спиноза. Независимо дали става дума за „истинска“ наука или за умело изведен симулакрум на „енциклопедичния код“ (да се позовем на стария уважаван Ролан Барт), „Разговор със Спиноза“ си остава дълбоко достоверен от първата до последната страница. Неговата сугестивна сила е тотална; всичко в романа на Смилевски е разказано безусловно и като по дефиниция вярно с оригиналната „биография“ (оригиналът, разбира се, като при всяко добро постмодерно произведение, не съществува, а и дори да съществува, попада в зоната на недоказуемото, тъй като се изгражда от самия текст и в същото време се разрушава от него, и така поставя под съмнение съществуването въобще на оригинален източник).
„Разговор със Спиноза“ очевидно е дело на отлично подготвен литературен теоретик и философ, всестранен интелектуалец и мислител. В композицията откриваме реализирана и буквализирана (в аспекта на т.нар. перспективи на наративната трансмисия/комуникация) тезата на Михаил Бахтин, че романът е диалогична семиотична система. Със Спиноза разговаря реалният читател, който трябва само да впише името си на предвиденото от автора празно място в диалога. Така статусът на имплицитния читател се покрива със статуса на реалния читател по категорично натрапчив металингвистичен начин. Това също има силен постмодерен ефект на съмнение във възможностите на текста и въобще съмнение в потенциала на означаванията. В крайна сметка този похват още повече радикализира постмодерната „граматика“ в романа на Смилевски. Тук, разбира се, се включва и обичайната постмодерна тактика за саморецензиране на произведението: авторът си позволява още един текст – „Защо Спиноза? Вместо послеслов“, в който продължава играта с размиване на границите между „фактография“ и „мистификация“. А това, разбира се, усилва метаезиковата, автореферентна перспектива на произведението.
Да заключим: „Разговор със Спиноза“ е наистина вълнуващ постмодерен роман. Написан е чисто, прецизно и ясно. С добре обмислен предварителен план и ерудиция на учен. Със страст и емоция на романтик. С убедителност на реалист. С метафоричност на модернист. И разбира се, с перо на постмодернист.
Необходимо ли е повече от това, за да кажем: „Ето го най-после романа, ето го най-после автора!“.
Венко Андоновски
Автор: | Гоце Смилевски | Брой страници: | 168 |
Категория: | Художествена литература; Световна литература | Език: | Български |
Тегло: | 0.190 кг. | ||
Издател: | Колибри | Баркод: | 9789545298035 |
Дата на издаване: | 15.11.2010 | ISBN: | 9789545298035 |