Паякът – Христо Карастоянов

Паякът

„Паякът” се чете (подобно на повечето работи на Карастоянов) на един дъх. Просто така – хващаш го и не го оставяш! И те е яд, че свършва. И ти иде да удариш един телефон на автора му. (Ако си спомняте, така казва Холдън Колфийлд за добрия автор – ще ти се да му удариш един телефон.) Тъй като „Паякът” има външна криминална интрига, няма да разправям какво и с кого стават работите в него…
Тъжен и смешен, страховит и по свой начин хуманистичен е този роман.
Владимир Янев

"Вътре бяха първите седем години на века, на когото все пак ужасно му липсваха първите седем. Ама много, много му липсваха. Болестите му не бяха детски болести и никога нямаше да ги израсте. Беше лош, отмъстителен век още от началото, и, бързо като старец, забравяше кого е изял на закуска.
Затова в „Паякът” Христо Карастоянов му записа: „Ти беше на война. Беше много болен. Забрави какво е уважение и обич. Сега трябва да се излекуваш. Да си повярваш. Имаш много работа за вършене, а времето ти намалява.”
После добави: „Това не е последното ми съобщение. Знам, че няма да разбереш какво ти казвам, а ако разбереш – няма да го запомниш.”
Затова „Паякът” остана без развръзка и без поука.
Последен роман?
Карастоянов, тия ги разправяй на старата ми шапка."
Мария Донева

Автор: Христо Карастоянов Брой страници: 204
Категория: Българска литература; Проза Език: Български
Тегло: 0.377 кг.
Издател: Жанет 45 Баркод: 9789544915964
Дата на издаване: 01.02.2010 ISBN: 9789544915964