Обществен експеримент – -20%

Историята се уповава на скрижалите, цени всеки ред от дневниците на придворните и парче по парче сглобява реалността на Древен Рим или на Русия в епохата на Петър I. Историята търси тези спомени и им вярва и днес получава още един дневник с лични преживявания от съвсем скорошно минало, бурните 90-те, разказани през погледа на Мартин Карбовски в неговия „Обществен experiment”

Забравете продукцията му в наши дни. Връщаме се в 20 години назад, когато България се отърсва от рамките и нормите и всеки се учи да диша самостоятелно. Там той си позволява да вземе повече от живота и да пише за това. 13 експеримента с „новата” България, публикувани в „Егоист”, се срещат в едно издание, приютени от налудничаво жълтата корица с усмирителна риза, домът наречен „Обществен experiment” на Мартин Карбовски или книга, след която опознаваш България по-добре от всички гайдове на страната.

В изкуството на 90-те се шири скандалът, а журналистиката се задъхва от необичайната радост да нямаш примка на шията. Издателствата и вестниците никнат като гъби и всички се оглеждаме за шокиращи, но добре написани материали. Мартин Карбовски ги създава и преживява и второто е особено важно. Да намериш хероин, да си платиш за „любов”, да прекрачиш прага на лудница, да отидеш на стрийптиз – изведнъж всичко се оказва позволено и почти достъпно и Марто обикаля из София, прави импровизирани кастинги за порно продукция и попада в затвора. Гонзо журналистиката споделя за преживяванията на журналиста по време на челния му сблъсък със събитията, за които ще пише. Заговорихме за гонзо журналистиката в последно време, особено благодарение на материали на Димитър Кенаров, но България не помни своите герои и преди да стане невъобразимо циничен, Мартин Кабровски облизва улиците на страната и я опозна до немай къде.

Харесвам директността на Мартин, вярвам, че понякога ти олеква повече, ако се изпсуваш, а не ако се помолиш и той избра да взривява мозъците с думите и делата си. Някак не разбирам как може да се съгласяваме да бъдем унижавани на всяка втора крачка от собствената родина, но в момента, в който някой го каже с по-вулгарен език, да превключваме канала. Сигурно е по-лесно да живееш с идеята, че никой не забелязва как всички ти се качват на главата, но от фразите на Марто се оказваш разобличен.

През 90-те бях дете и определено не се вълнувах от нахлуването в църквата или в комуната, за които Мартин пише. Сега този сборник е част от българската история и от българската журналистика едновременно. Той е прохождането на онези, които създават днешните медии. И ако съдим по качеството им, прохождането не е било успешно. Може би е надделял цинизмът, може би фантазията се е развихрила още повече. Карбовски обаче остава име, осмелило се да върви много преди поколението си и да му разказва за случващото се наоколо. И лично аз чета смелите му текстове с интерес, без да се страхувам да науча повече или да прочета някоя нецензурна фраза. Вярвам, че страхът си е тръгнал заедно със спомена за 9-ти септември и аз съм от новото поколение, което не знае, но търси, не се страхува и пита. Е, Марто, гот ли беше да си журналист през 90-те? В 190 страници той ми отговоря…

Повече за Настя прочетете тук

Автор Мартин Карбовски
Издателство СИЕЛА
ISBN 9789542813290
Година на издаване 2013
Корица меки корици
Страници 192
Формат 140X210 мм
Език Български