Международно разделение на труда – Велко Маринов

Международно разделение на труда

Дълбокият смисъл на икономическата активност е да се създават блага, които хората потребяват. Човешката история е непрекъснат процес на търсене на по-ефективни форми на организиране на производството на блага.
Производството на всяка стока изисква комбинация на различни фактори – природни ресурси, капитал, работна сила, технологии и т.н. За всяка стока е необходима различна комбинация и съотношение между отделните фактори. А те са разпределени неравномерно по света. Едни страни разполагат с изобилие на природни ресурси, други – с работна сила, трети – с капитали, четвърти – с технологии.
В наши дни международното разделение на труда се отличава съществено от онова разделение на труда върху международна основа, което се налага със зараждането на капитализма. През 19 век и първата половина на 20 век на базата на старото международно разделение на труда в света се бяха обособили индустриален център/развитите капиталистически държави/,полупериферия/ в която влизаха формално независими, но икономически слаби страни/ и периферия/ колонии и полуколонии/. В края на 20 век световното стопанство представлява сложна мозайка от национални и блокови стопански комплекси с различна степен на развитост, с различен потенциал, с различни стратегии.
Съвременното международно разделение на труда е обособило няколко "мегапазара" в световната икономика. В света сега доминират три региона – Северна Америка, Европейския съюз с тенденция да обхване по-голямата част от стария континент и Източна и Югоизточна Азия.
Съвременното международно разделение на труда не може да бъде напълно разбрано, ако не се отчита ролята на транснационалните компании в световното стопанство. Даже вече има известно основание да се говори за международно разделение на труда в рамките на отделните корпорации. Разбира се, новото се появи като резултат от усилията за минимизиране на разходите за производство в конкретната обстановка в следвоенния период. Развитието на технологиите позволи разкъсването на отделни фази на производствения процес и организирането им в различни части на света. За това допринесоха транспортът и новите комуникационни технологии.
Международно разделение на труда
Смисъл на икономическата активност е да се създават блага, които хората потребяват. Човешката история е непрекъснат процес на търсене на по-ефективни форми за организиране на производството на блага.
В своя труд „Богатството на народите” от 1776г, Адам Смит излага концепсията за разделението на труда като ключ за икономическо развитие.Той лансира идеята, че хармонично развитие на икономиката е възможно, ако то се направлява от „невидимата ръка” на пазара. По-късно Давид Рикардо в „Начала на политическата икономия и данъчното облагане”, дава икономическата теория фундаменталната концепсия за сравнителните разходи.
Вследствие на развитието на средствата за производство и организацията на труда се стига до обособяване на различните видове труд.Икономиката се разделя на няколко основни отрасъла – селско стопанство,промишленост,транспорт,строителство,услуги и др.
Когато развитието на обмена прекрачва рамките на икономиката на държавите, се стига до международно разделение на труда.
Дадена страна или район трябва да се специализира в производството и износа на такива стоки, за които има сравнителни предимства спрямо други страни, както и да внася тези стоки,за производството на които други страни имат сравнителни предимства.
Фактическото разделение на труда се получава в резултат на комплексно и динамично взаимодействие между различните стратегии на поведение на отделните играчи в световното стопанство.Те могат да водят до сътрудничество,но и до съперничество и конфликти.
Съвременното разделение на труда е обособило няколко „мегапазара” в световната икономика.В света доминират три региона- Северна Америка, Европейският съюз и Източна и Югоизточна Азия.
Съвременното международно разделение на труда не може да бъде напълно разбрано, ако не се отчита ролята на транснационалните компании в световното стопанство. Даже има основание да се говори за международно разделение на труда в рамките на отделни корпорации. Разбира се, новото се появи като резултат от усилията за минимизиране на разходите на производство в конкретната обстановка следвоенния период.
Развитието на технологиите позволи разкъсването на отделни фази на производителния процес и организирането им в различни части на света. За това допринасят транспортът и новите комуникационни технологии.
Проблемите с реализацията на продукцията внасят промени в международното разделение на труда.Капиталът като фактор на производството се насочва към пазари с по-голям капацитет : Китай, Русия, Бразилия, Нигерия и други. Друг реален фактор за промените е целенасочената политика за привличане на чужди инвестиции.Предоставят се примамливи данъчни и други облекчения, създават се свободни търговски и безмитни зони.По новому правителства и местни власти влияят върху международното разделение на труда и съдействат за засилване на интернационализацията, която в крайна сметка води до намаляване ролята на държавите в световното стопанство.
Международното разделение на труда е фундаментът, върху който се развиват съвременните международните икономически отношения. Благодарение на рационалната си специализация, отделните страни участнички в процеса на международното разделение на труда, повишават продуктивността на производствените си фактори и усъвършенстват структурата на националните си стопанства. Това е реална възможност за подобряване на икономическото благосъстояние на тези държави, защото е пряко свързано с извличането на някаква конкретна изгода за всички партьори. В този ред на мисли международното разделение на труда обуславя два изключително важни ефекта – ефект на благосъстоянието и производствен ефект.

Автор: Велко Маринов Брой страници: 200
Категория: Икономика и мениджмънт; Висше образование Език: Български
Тегло: 0.600 кг.
Издател: Издателски комплекс – УНСС Баркод: 9544945806
Дата на издаване: 2010 г. ISBN: 9544945806