Корабът – Лиляна Михайлова

Корабът

"Корабът" е хитово заглавие от Лиляна Михайлова – автор на бестселъра "Грехът на Малтица".

Лиляна Михайлова успява да ни пренесе във времето, когато подвигът в името на Отечеството с нищо не се отличава от ежедневния живот. Когато за едни Въстанието е път към историята, а за други – друг начин за забогатяване. Докато Елена се старае да вникне в святото дело на апостолите, баща и продава негодни пушки на същите тия мъченици на делото. Свобода или богатство… Дух или материя… Дъщеря срещу баща… Повест с два финала: единият наподобяващ антична драма, другият – баладичен епилог от съвременна класика. Прекрасна книга.

"..Вече трети ден се бавеха…
Голямата къща утихна и понеже подготовката за посрещането беше дълга и шумна, сега тоя покой изпълни стаите с тревога и неясна скръб.
Кирия Мелан? стоеше до ъгловия прозорец и гледаше площада. Научи се да познава шума на файтоните и всеки път, щом чуеше мекия звън на яйове, една гореща тръпка се възземаше от отмалелите ? нозе и стигаше чак под сърцето ?. Двете слугини влизаха на пръсти, питаха я за нещо, но тя нито отговаряше, нито ги усещаше. Зад тесния ? гръб жените се споглеждаха, постояваха още малко и отиваха да правят каквото решат.
На тръгване Стефан Героглу ? беше казал: „Чакай ни в четвъртъка“.
Вече трети ден се бавеха. Какво ставаше в тоя свят, Господи? Какво ставаше във Филибе? Кирия Мелан? отново погледна навън. Беше неделя, друг път по това време файтоните бързаха за хладните дермендерелийски лозя, над каприте се полюшваха дантелени чадърчета, мяркаха се празнични фесове с разпилени от друсането реси. А сега, в топлата сутрин, предвестник на безветрен хубав ден, Пловдив като че ли продължаваше да спи, сякаш нощта още не беше свършила. Само от време на време през площада минаваше заптие или профучаваше файтон със спуснати до долу гюруци. Но оня файтон, който тя очакваше, все не идеше. Щеше да го познае от много далеч – по звъна и по сивите коне, дето никога не свикнаха един с друг и теглеха с извити настрана шии; по черния калпак на слугата Иван, който седи на капрата като цар, и още по него си личи, че файтонът е на богат и табиетлия човек. И само да се мернеха бялата шапчица и моравият фес, всичките страхове от тия три дни щяха да се стопят, сърцето ? щеше да отмалее, готово да обича и да прости.
От една година вече дъщерята на Стефан Героглу учеше в Букурещ. Това беше и необичайно, и скъпо, но той можеше да си го позволи, а пък и беше достатъчно богат, за да дръзне градът да обсъжда постъпките му. По-лесно бе да изпрати момичето си в гръцкия пансион на Зарифи или в Цариградския колеж, както правеха някои други пловдивски първенци, но Стефан Героглу някога бе живял там и се страхуваше да пусне единственото си дете в „Истанбул, тоя гювендийски град“.
В началото на май, малко преди да почне ваканцията в пансиона, където учеше дъщеря му, той проводи до виенското параходство пари за първокласен билет и нареди на слугата Иван да подкове конете отново. Беше решил да посрещне момичето си на Никополската скеля, хем да свърши някоя и друга търговска работа в града, хем и да бъде по-спокоен, защото в такива объркани времена беше опасно женско чедо да пресича Балкана с който и да е друг човек, щом той не му е баща или брат. През своя живот Героглу беше обиколил много свят, но сега за пръв път подготовката около това пътуване му носеше радост, макар той да я криеше от всички, както се крият недостойнство и вина…"

Автор: Лиляна Михайлова Брой страници: 194
Категория: Българска литература; Проза; Художествена литература; Исторически романи Език: Български
Тегло: 0.220 кг.
Издател: Лексикон Баркод: 9786192200282
Дата на издаване: 13.04.2017 ISBN: 9786192200282