Коприна –

Това не е роман. Нито пък разказ. Това е една история. Започва с един мъж, който прекосява света, и завършва с едно езеро, което си стои там във ветровит ден. Мъжът се казва Ерве Жонкур. Езерото – не се знае.

Би могло да се каже, че е любовна история. Но ако беше само това, нямаше да си струва труда да се разказва. Намесват се и желания, и болки, които прекрасно знаеш какво са, но истинско име, за да ги назовеш, така и нямаш. Във всеки случай не е любов. (То е нещо стародавно. Когато нямаш име, за да назовеш нещата, прибягваш до истории. Така става. От векове.)

Всяка история има своя музика. Музиката на тази е бяла. Важно е да се каже, защото бялата музика е странна, понякога те обърква: свири се piano и се танцува adagio. Когато я свирят добре, сякаш слушаш да свири тишината, а онези, които я танцуват божествено, ги гледаш и ти се струват неподвижни. Дяволски трудно нещо е това бялата музика.

Няма много какво друго да се добави. Може би е добре да се поясни, че се отнася за история от ХІХ век – просто колкото никой да не очаква самолети, перални и психоаналитици. Няма ги. Може би друг път.

А. Б.

Кощунство е да се преразказва „Коприна“, защото е невъзможно да се предаде копринено нежното излъчване на мелодичния език на Барико. Нещо повече смисълът, съпреживяването в „Коприна“ се откриват не в написаното, а в недоизказаното, в ненаписаното. Още със зачитането на книгата читателят сключва договор с автора и попада в неоткриван дотогава свят на усещания, чувства и емоции. Страстта си към музиката Барико придава на литературните си творби и те неизменно са висша наслада.

„Коприна“ наистина е литературно бижу с най-висок карат. Тя би била изискан подарък не само за ценители, но и за читатели, готови на предизвикателството чрез четенето да изпитат нови, неподозирани преживявания.

„Коприна“ би могла да е написана и от 80-годишен автор, толкова впечатляващ и нетипечен за младостта на Барико е нейният поглед от дистанцията на времето и пространството или дистанцията на мъдрост, която се постига само ако си познал необикновени глъбини. Нищо несъществено не е устояло на този поглед, напълно освободен от всякакъв евтин сантиментализъм, никакво ненужно труфило не се прокрадва да наруши хармонията. Нито една излишна дума или детайл – за да заблести с още по-чисто безмълвно сияние истински ценното. Докато четеш „Коприна“, не можеш да се освободиш от чувството, че пред теб стои съвършен в простотата си съд за чайна церемония, сътворен от голям майстор в Япония – страната, до чиято магия се докосва героят. Или къс японска коприна – тъй фина, та ти се струва “изтъкана от нищото”.

♦ ♦ ♦

Алесандро Барико е роден в Торино, Италия, през 1958 г. Автор е на няколко романа, множество есета, новела, филмирана от Джузепе Торнаторе – “Легенда за пианиста” – филм, даван и у нас. Авторът е завършил философия, занимава се професионално с музикална критика, работи за издания като “Ла Стампа” и “Република“. Носител е на редица литературни награди: “Виареджо”, “Палацо ал Боско”, “Кампиело” и “Медиси” за чуждестранна литература. Романите му са преведени в двадесет и осем страни: Германия, Франция, Холандия, Дания, Норвегия, Португалия…, като 39 седмици е в класациите за бестселъри с 80.000 продадени копия. Ако в Ню Йорк попитате за името на италиански писател, след Еко и Калвино ще добавят Алесандро Барико. С една малка книжка той покори Америка и Европа, надяваме се и България, защото в забързаното ни ежедневие хората предпочитат да четат кратки и хубаво написани романи.

  • Корица:Мека
  • Брой страници:120
  • Година:2017
  • Вид:Роман
  • Баркод:9543300038
  • ISBN:9543300038
  • Жанрове:Съвременни, Филмова екранизация
  • Размер на продукта:130/200
  • Тегло:137 g