Изповедта на една луда балканска глава

Кой е Коста Тодоров?

Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П.Д.Петков и Г.М.Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева.

Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди.

Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги – на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски.

Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристид, Дон Кихот и… Коста Тодоров.

Спомените ми

Теню Начов х. Христов, е роден на 1 февруари 1850 г. в гр. Стара Загора. Няма данни за родителите му. Известно е, че е бил кръгъл сирак. След като навършва пълнолетие заминава за Румъния, където се свързва с хъшовете и участва в работата на Българския революционен комитет.

При обявяването на Руско-турската освободителна война отива в Плоещ, където се събират доброволци и се записва опълченец. След Освобождението Т. Начов става мирови съдия, после областен съдия и юрисконсулт на Столична община. Като един от основателите и касиер на Либералната партия, участва активно в българския политически живот. Участва и в Балканската война като доброволец. За своята храброст получава шест ордена.

В спомените си Теню Начов описва малко известни събития и случки. Има особен поглед за борбите на българите за тяхното освобождение и поставя на първо място онези високо интелигентни и смели сънародници, които показват на света, че ние не сме диво племе, а смел и трудолюбив народ, готов да умре за свободата си.

Спомени за бунтовното време 1876 година

Книгата събира спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски.

Те са написани в различно време и носят отделни названия, но по своята същност това са спомени, дело на възрожденски българи, непосредствени участници в различни исторически събития по време на Априлското въстание от 1876 г. Те рисуват по интересен начин живота на дейците в предосвобожденската епоха и началните им стъпки в революционно-освободителното движение до и по времето на Васил Левски и най-важното събитие – въстанието през 1876 г., неговата подготовка, провеждане, разгром и последвалите след това репресии от страна на турските власти над участниците и над беззащитното мирно българско население.