Хърватия: От Средновековието до наши дни

Република Хърватия – близка нам страна и в географско, и в езиково отношение, ала познаваме ли я в действителност? Навярно малцина биха отговорили положително.

Славистът Лудвиг Щайндорф, специалист по история на Източна Европа и автор на многобройни публикации, посветени на средновековното и съвременното развитие на Югоизточна Европа, поднася изчерпателно изследване на една от най-младите стари държави на Стария континент.

Историческите територии, от които се състои Хърватия, етническото разделение на населението през столетията, допирните точки с историята на Венеция, Унгария и Австрия, на Византийската и Османската империя, ролята на езика и вероизповеданието за изграждането на хърватската нация, Хърватия в рамките на Югославия, постигането на независимостта през 1991 г. и нейните предизвикателства…

Компетентният историк анализира задълбочено отделните периоди, за да открои облика на един самобитен и борбен народ. Кратките биографии на изявени личности и обзорът на многото забележителности обогатяват изложението и придават допълнителна стойност на историческото съчинение. И за да бъде картината пълна – в своя послепис Иван Илчев споменава стародавните връзки между хървати и българи и най-новите събития по пътя на Хърватия към Европейския съюз и НАТО.

Словения: От наченките до наши дни

Установяването на славяните в Алпийско-адриатическия регион, християнизацията, развитието на словенския език, националното диференциране между германци и словенци, обединяването с хървати и сърби в две различни по своя характер държави, Словения в рамките на Югославия, независимостта от 1991 г. и равносметката от самостоятелния път на утвърждаване…

Към столетията история д-р Хьослер добавя биографии на ярки личности, белязали трайно облика на страната си, и сведения за места и забележителности, които събуждат желание да бъдат посетени. И постепенно у читателите се заражда впечатлението за народ с воля, амбиция и стремеж към открояващо се, достойно присъствие в район, чиято слава не винаги е била безупречна. Навярно не е случайно и е въпрос на манталитет фактът, че словенците определят държавата си като юлийско-алпийска, приалпийска, централноевропейска, но никога балканска.

Словакия: От Средновековието до наши дни

Съдбата на нас, българите, се свързва с тази на словаците още през IX в., защото духовните "отломки" на древната Великоморавия стават трайни градива за културата ни, а историческата мисия на двамата свети братя Кирил и Методий, отправена към западните славяни, дава плодове при южните. И макар че делото на славянските просветители в Централна Европа бързо е заглушено, а западните славяни са безвъзвратно включени в орбитата на римокатолицизма, споменът за този най-ранен период на духовен разцвет никога не избледнява в словашката памет. Той се превръща в исторически мит, който векове по-късно се вгражда в модерната словашка идентичност.

На 1 януари 1993 година се осъществява разделянето на Чехия и Словакия. Бленуваната столетия мечта на словаците за суверенна държава става реалност. След множество политически, икономически и културни обрати още от далечния VI век, които германският учен и университетски преподавател Роналд Шьонфелд излага и аргументира по убедителен начин. А българският читател без съмнение ще съзре в тази история не малко прилики със собствената си съдба – от по-далечно и от по-близко време, ала и разлики, защото пътят на един народ се обуславя от традицията и от основните ценности, които изповядва.

Чехия

Философ, социолог, политолог и публицист, Маркус Мауриц поднася компетентно историческо изследване. Той следва стъпките на времето – от корените и формирането на нацията, през Революцията от 1848 г., периода на принадлежност към Австро-унгарската империя, после към Чехословакия, двете световни войни, "Пражката пролет", борбата за "социализъм с човешко лице" и Хусаковата "нормализация", до "Нежната революция" и изстраданото завръщане в пределите на демократична и цивилизована Европа.

За днешния облик и позиции на Чехия на Стария континент и в света навярно не е без значение фактът, че именитите ѝ интелектуалци – от Масарик до Хавел – никога не са смятали политиката за омерзително занимание и са участвали дейно в градежа на държавата и в определянето на нейната съдба. Кратките биографии на изявени лидери и на личности от различни области на материалния и духовния живот и описанията на забележителни градове и местности обогатяват и допълват увличащия разказ за един славянски народ, за когото висша ценност представлява националното достойнство и съхраняването на знаците и поуките на миналото.