Как да бъдем щастливи с малко – Джеръм К. Джеръм


"Ние англосаксонците сме склонни да се гордеем със своята сдържаност. Макс Аделър описва случка с едно момче, изпратено от баща си да донесе дърва. Малчуганът се възползвал от сгодата да изчезне и не се вяснал под бащиния покрив цели двайсет години. А после, една вечер, усмихнат и добре облечен непознат влязъл в дома на двамата старци и се представил като отдавна изгубения им син, който най-накрая се прибрал у дома.
– Е, май не си бързал много – промърморил баща му, – и да му мислиш, ако си забравил да донесеш дървата.
Веднъж обядвах с познат англичанин в лондонски ресторант. По едно време влезе някакъв човек и седна на близка маса. Сетне обходи помещението с поглед, срещна очите на приятеля ми, усмихна му се и кимна.
– Извини ме – рече моят приятел, – трябва да разменя две думи с брат ми.
Не съм го виждал от пет години.
Той приключи със супата и спокойно избърса мустаците си, преди да стане да се ръкува с брат си. Двамата си поговориха малко. След това приятелят ми се върна при мен.
– Никога не съм допускал, че ще го видя отново – отбеляза той. – Беше разпределен в онзи гарнизон в Африка… как му беше името? Дето го нападна Махди. Само трима се отървали живи. Джим винаги е бил късметлия.
Спомних си този случай, докато вечерях с мои приятели руснаци в хотел в Санкт Петербург. Един от компанията не бе виждал втория си братовчед, минен инженер, близо година и половина. Те седяха срещуположно и поне дузина пъти по време на вечерята единият от тях скачаше от стола си и се втурваше да прегърне другия. Двамата се притискаха силно, целуваха се по двете бузи и сетне отново сядаха с навлажнени очи. Сред сънародниците им тяхното поведение не будеше никаква почуда."
Из разказа "Създанията, които един ден ще бъдат хора"
Автор Джеръм К. Джеръм
Издателство Фама
ISBN 9545972009
Година на издаване 2005
Корица Меки корици
Страници 150
Формат 20/13
Език Български