История на българите с поправки и добавки от самия автор – Константин Иречек
История на българитее книга, по която поколения българи са се възпитавали в любов към родината, наред с това тя е и основата, на която стъпва бъдещата българска историография. Трудът на чешкия професор Константин Иречек е безценно четиво за всеки, интересуващ се от българското минало.
Големият труд на Иричек излиза за първи път в началото на 1876 г., едновременно на чешки и немски език.
Наскоро след това се появяват два руски превода – единият на Ф. К. Брун и на българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият на проф. Яковлев във Варшава. Само след няколко години се появяват българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново през (1886 г.) и унгарският на Р. Майер през (1889 г.)
Така в навечерието на големите политически събития – Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, както и на събития от по-сетнешната българска история, когато българският въпрос изпъква с цялата си сериозност и беше един от най-важните на Балканския полуостров, българите имат написана и издадена на няколко езика своя научна история. По този начин българската кауза получава мощна подкрепа от страна на историческата наука.
Това е първото цялостно изложение на българската история, което с пълно право може да бъде наречено научно; датата на излизане на труда поставя началото на модерната българска историография. Самият Иречек казва следното за целта на своето изследване: „Да осветли в безпристрастно и съгласно тогавашното състояние на науката миналото на тоя някога славен и могъщ народ, а в новите времена поради неблагоприятни за него обстоятелства съвършено забравен.“
Авторът ползва достоверни исторически извори и научни методи, а същевременно притежава и дарбата да увлича читателите, описвайки историческите събития с художествено майсторство. Чешкият учен се интересува от всички страни на държавния, обществения и културния живот – политика, военно дело, църква, книжнина, демографски отношения, културен живот и др. В изследването са използвани различни извори: писмени, археологически, езиковедски, устно народно творчество… Иречек отдава значимото на творчеството на българските възрожденци като историци и изследователи на нашето минало и популяризира имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Г. С. Раковски, братя Миладинови. Авторът използва и обобщава всички по-ранни изследвания, свързани с нашата история. В това първо академично издание на българската история са успешно поставени и решени редица научни проблеми. Обстойните бележки са истинска енциклопедия на изворите и историографията върху българската история до края на XIX век.
Новата българска история е тясно свързана, както с История на българите, така и с нейния автор.
♦ ♦ ♦
Добре известният у нас не само като историк Константин Иречек е роден през 1854 г. във Виена. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните, а след дипломирането си и преподава там. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение, а в периода 1881–1882 г. е и министър. По-късно става председател на Учебния съвет при министерството и директор на Народната библиотека.
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаването на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София и от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Вниманието му е насочено към историята на славянските народи, по-тясно към историята на българския и сръбския народ.
Константин Иречек умира на 10 януари 1918 г. във Виена.