Игра с отломъци. Съдбата на руската класика в епохата на постмодернизма – Владимир Катаев

Игра с отломъци. Съдбата на руската класика в епохата на постмодернизма

УВОД
Отношението към класиката, своеобразното място, на което е поставена, в известен смисъл определя лицето на всяка културна епоха. Във възприемането на поредното ново поколение читатели, критици, писатели, съдбата на литературното минало винаги се развива по различен начин. За последните 10-15 години мястото и функциите на литературната класика в съвременната културна ситуация се промениха твърде много. Каква е същността на тези промени и в какво се изразяват те? Този въпрос изследва настоящата книга. В нейната основа стои курсът, четен от автора във филологическия факултет на Московския университет през периода 1994-2000 година.
"Съдбата на класиката в епохата на постмодернизма" – всяка от съставните части на тази тема изисква няколко предварителни уточнения.

Класика. Понятието "класика" през последните години претърпя най-широко преосмисляне. Това, което е достойно да се изучава "в клас", в училище – такава е етимологията на понятието: най-добрите, образцовите произведения, съхранявани като национално богатство. Но с времето критериите за оценка се променят и нито списъкът на класиците, нито йерархията на имената в рамките на списъка остава постоянен. Така се случва и в спокойни времена, а още повече в епохи на резки промени. И все пак, независимо от цялата, открила се едва в наши дни проблематичност на понятието, ние ще разбираме под "класика" нещо конкретно: руската литература – и по-общо – културното пространство "между Пушкин и Чехов". Героят на романа на Андрей Битов "Пушкиновата къща"(Игра на думи – в оригинал заглавието на популярния роман на Битов е "Пушкинский дом", което назовава литературния институт на РАН в Санкт Петербург и същевременно означава "Пушкинова къща". – Б.р.) назовава други гранични имена на "авторитети", тоест на класици: "от Державин до Блок". Еднозначността на имената тук не е от голямо значение.

Постмодернизъм. Както ще се убедим по-нататък, съществуват множество определения за този феномен на съвременната култура. Има различни гледни точки за времето на неговото възникване. Не е еднакъв комплексът от признаци, по които едни или други произведения се причисляват към кръга на постмодернизма. По различен начин се характеризира своеобразието на руския постмодернизъм. "Броят на опитите да се определи какво е това постмодернизъм, е безкраен".
Отбелязваме цитираното становище на специалиста не като повод да избягаме от назоваване на собствения си възглед за същността на постмодернизма (по какво той се различава от модернизма) – за това предстои да говорим, -а като оправдание на постъпателния подход в разглеждането на проблема. Макар че, без да се говори за това, що е постмодернизъм, няма да се мине, нас той ще ни интересува не сам по себе си, а във взаимоотношенията му с руската класика.

Епоха на постмодернизма. Както и да определяме постмодернизма, ясно е, че това понятие не може да обхване цялата съвременна културна ситуация. Някой възприема постмодернизма като "синоним на почти цялото пространство на съвременната литература и изкуство", но няма никакво основание: картината е много по-разнообразна и пъстра. Днес има писатели, изповядващи в чист вид принципите на постмодернизма. Има и квазипостмодернистки тези. Срещат се случаи (те са най-разпространените) на използване на отделни технически похвати на постмодернизма. Най-сетне, може да се види и активното противопоставяне срещу експанзията на постмодернизма в съвременната литература. Ние използваме определението за сегашната културна ситуация като епоха на постмодернизъм условно, съзнавайки, че далеч не всичко произтичащо в тази епоха има отношение към постмодернизма. Пък и самата епоха като че ли отива към края си.
Какво дава на литературния историк обръщането към най-новата литература, към тази, която е още в процес на създаване? Историко-функционалният подход, или с други думи изучаването на съдбата на класическите произведения във времето, позволява да се види в тях онова, което не всеки друг подход предлага – бил той генетичен или типологичен. И съвременната литература, от гледната точка на класиката, се вижда по различен начин в историческа перспектива.
Целта на тази книга е да огледа конкретното явление, да се опита да обхване отнасящия се към него материал, макар и най-характерния (оттам и изобилието цитирани текстове в книгата). А оценките, присъдите, ще ги произнесе ходът на времето. Да открием тривиалното или обратно – оригиналното в днешните модели спрямо вчерашните (вечните), е вече достатъчно интересно.

Владимир Борисович Катаев е професор, доктор на филологическите науки, ръководител на Катедрата по история на руската литература на ХІХ век при МГУ "М. В. Ломоносов". Председател е на Чеховата комисия при РАН.

Автор: Владимир Катаев Брой страници: 235
Категория: Висше образование; Специализирана литература; Езикознание и литературознание Език: Български
Тегло: 0.600 кг.
Издател: УИ "Св. Климент Охридски" Баркод: 9789540723143
Дата на издаване: 2008 г. ISBN: 9789540723143