И рибите заплакаха за Велко Кънев. Живот и изкуство – Димитър Стайков

И рибите заплакаха за Велко Кънев. Живот и изкуство

"Биография на великия актьор Велко Кънев.

От аматьор в Елхово до партньор на Калата в Сатиричния театър.

Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.
След неговата смърт трябваше да изпълня обещанието си. Без него писането се превърна в нещо като детективско разследване. Срещах се с негови приятели, с хора, които бяха влезли в живота му, с колеги, с които беше работил и като актьор, и като режисьор. Така се събра книга, която може и да изненадва с представянето на Велко Кънев в неочаквани и малко известни ситуации, които обаче го разкриват автентично и запомнящо.
Димитър Стайков

Години по-късно, вече широко известен с филмите си и с първите роли в Народния театър, Велко Кънев се връща към самодейната сцена в Елхово и открива нейния принос на качества в професионалната сцена: “В самодейния театър влизаш със затворени очи, без необходимия минимум от теоретични познания и в тази волност има нещо красиво. После, когато я вкарваш в професионалните рамки, не трябва да губиш от това първично усещане за театър.
В някои постановки ние прекалено демонстрираме своя професионализъм, влизаме в една и съща схема, загубваме красивия момент на волността на играта. И ето ти – неверен, лош професионализъм.”
Освен да се преправя като артист, малкият Велко обича музиката. Свири на акордеон, после на йоника, вземайки уроци от капелмайстора на военния оркестър на Елхово.
Урежда го баща му, който е волнонаемен шивач в местното поделение. Бай Христо е добродушен, милозлив човек, който предава домашната власт в ръцете на жена си. Велко си спомня, че след всяка беля бяга навън и се крие около къщата, докато майка му го търси с точилката. Едната му баба поддържа рейтинга си на опитна баячка и нерядко спасява семейния бюджет с хонорарите си. Другата му баба е сляпа и при молбата му да разкаже приказка, запява песента “Велко дума на Тодора”. Години по-късно заглавието на песента ще му звучи като орис…"

Автор: Димитър Стайков Брой страници: 136
Категория: Автобиографии и биографии; Изкуство и фотография Език: Български
Тегло: 0.150 кг.
Издател: Труд Баркод: 9789543983544
Дата на издаване: 26.06.2014 ISBN: 9789543983544