Христос отново разпнат – Никос Казандзакис
„Христос отново разпнат“ е определяна като „най-ясната“ книга на Казандзакис, защото това е творбата, която отразява най-категорично позициите на автора и заради която дори е обвинен в комунистическа пропаганда. Романът проследява историята на малко гръцко село, намиращо се под владението на Османската империя. Година преди да отбележат поредния Великден, жителите на Ликовриси решават да възродят стар обичай – да разиграят пиеса, която да пресъздаде събитията от Страстната седмица. Малко след като ролите са раздадени, група бежанци, бягащи от развалините на разграбените си домове, пристига с молба за закрила. И внезапно драмата на Страстта се превръща в реалност.
В романа ярко проличава колизията между два противоположни, взаимноотхвърлящи се свята, които, макар и парадоксално, са свързани в неразривна цялост. Единият е безчестният и несправедлив свят, в който „най-добрите гладуват и биват онеправдани, най-лошите ядат и пият, и управляват, без вяра, без срам, без любов“. В този свят господстват благоразумието и конформистката философия, а всяко отклонение от конвенционалното мислене се наказва от Множеството и подлежи на санкция от изкуствено наложените авторитети.
Другият свят е светът на неподредеността, лудостта, несигурността, страховете, съмненията, вината; свят, в който духовното оцеляване надделява над физиологическото. Там няма предварително очертани граници и правила – всеки сам трябва да открие пътя към спасяването на човешкото, а правилният път винаги се оказва стръмният.
Според преводача на романа Георги Куфов Христос на Казандзакис не е непогрешимо, безстрастно божество, а по-скоро е страстно и емоционално човешко същество, „чистият човек в нашата така сложна епоха, честният, всеотдайният, готовият на саможертва за благото на себеподобните си“.
– И всеки човек – каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят; много пъти си мисля за това, отче, и треперя; такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят?
Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха.
Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше.
– Как трябва да обичаме бога, отче? – запита той.
– Като обичаме хората, чедо мое.
– А как трябва да обичаме хората?
– Като се стремим да ги вкараме в правия път.
– Ами кой е правият път?
– Стръмният.
- Корица:Мека
- Брой страници:544
- Общи:Преводна литература
- Година:2017
- Преводач:Георги Куфов
- Националност:Гръцка
- Вид:Роман
- Баркод:9786191642564
- ISBN:9786191642564
- Каталожен номер:enthus_528
- Жанрове:Модерна класика
- Размер на продукта:130/200
- Тегло:500 g