Емигрант – Мартин Ралчевски

Емигрант

Сборник с разкази по действителни случаи.

Родината е тук, а аз съм някъде там. Далече.
И като много други емигранти не знам правилния път.
Не го знам, но обичам. Обичам тази чудна земя
и този отруден и добър народ. Моят народ.
Единственият!
Мартин Ралчевски

Това високо и силно момче, този мой брат и приятел пише както винаги! Така си казах, когато прочетох „Емигрант“. Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро.

Скромната му – силна и естествена като въздух или като камък правдивост предизвиква нещо като смут. Всяка суетна душа се смущава от свещената простота и от ясната като ден истина. Моята душа се стреми именно към такава простота, но все се отклонява в проклетата и усложнена високомерна суета. И изведнъж, след запомнящите се пет романа на Мартин Ралчевски, се появяват и тези разкази. Да ми напомнят, че самомнението и усложнените пози и интелектуалниченето са просто панделки по гушата на глупостта!

Марти, Марти – ще ми се да му кажа в такъв миг, – благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си християнски разкази, проникновени и категорични – ти ме връщаш в света, в който се диша леко. Диша се леко в твоя свят, защото знаем кое е зло и кое – добро. И като знаем това – държим се за доброто! Доброто е наш баща и ние се държим за полите на палтото му. Бог е това. Браво Марти, искам да ти кажа, че да обърнеш гръб на суетата се изисква най-добрата смелост на света! И ти си го направил с тази книга!
Калин Терзийски

Винаги ме е привличала една дребна отметка на кориците на книгите: „По действителен случай“.
При съставянето на този сборник се ръководех от същия принцип. Защото истинските истории почти винаги докосват душата: преживяваме ги, замисляме се над тях и те понякога преобръщат живота ни.
Живеем в най-динамичното време от досегашната човешка история и затова днес, повече отвсякога, възникват много сериозни въпроси, на които няма еднозначен отговор. В сборника са поставени доста подобни въпроси. Те отекват задълго в мнозина, защото на тях не можем и лесно да отговорим. Но всички те ни насочват към най-големия проблем на днешния човек, а той сякаш е, че се страхуваме да спрем. Страхуваме се да се огледаме, да се замислим, да погледнем в себе си. Не желаем да си признаем, че целите в живота ни се свеждат предимно до преходните неща като задоволяване на удоволствия и материални потребности, правене на кариера, завършване на университет, научаване на чужд език, купуване на дом, обезпечаване на наследниците ни и т.н. Докато гоним тези цели, се оказваме твърде заети, за да надникнем в душата си, да поговорим със себе си. Оставяме се да ни носи течението на живота и колкото и да не ни се вярва, често сами се обричаме на това. Понякога, осъзнали безпътицата си, се стряскаме, но дори и тогава трудно намираме сили да спрем, за да погледнем встрани от утъпкания път.
На изключенията от това правило посвещавам този сборник.
Разказите в него са тридесет. Изрично съм посочил кои са по действителни събития. Имената на повечето герои умишлено са променени.
Мартин Ралчевски

Автор: Мартин Ралчевски Брой страници: 184
Категория: Българска литература; Проза Език: Български
Тегло: 0.200 кг.
Издател: Сиела Баркод: 9879542815488
Дата на издаване: 07.07.2014 ISBN: 9879542815488