Бушидо. Пътят на самурая – Цунетомо Ямамото
Бушидо. Пътят на самурая
Книгата е от поредица, посветена на военни стратегии, тактики и наръчници на войни.
Бушидо означава път на война. Всъщност Бушидо е неписан закон, който се практикува от т.нар. защитници на Япония – самураите – и съдържа правила за морала, войнската доблест, верността към господаря. Бушидо се съдържа в „Хагакуре”. „Хагакуре” е книга, съставена от разговорите между самурая Цунетомо Ямамото и неговия ученик Цурамото Таширо. Тези разговори били провеждани в продължение на седем години, през които двамата мъже живеели изолирано в планината. Въпреки забраната на Ямамото за разпространението им, записките на „Хагакуре” първоначално се преписвали тайно и се предават от човек на човек, а по-късно са издадени под формата на книга. В тази книга Ямамото описва истинския войн. Според него „всеки самурай би трябвало да бъде свръхчовек”, но „свръхчовекът, който разполага с огромна мощ и власт, не трябва да ги използва за лични облаги, а само в името и интереса на целия род”..
Управлението на Шогуната (1603–1867) е период на мир и политическа стабилност. За да запази властта си, правителството на Шогуната се придържа към политиката на затворените врати по отношение на чуждите държави. При системата на Шогуната всеки род е относително независим, но е плащал задължително определени суми на централното правителство на Шогуната. Вътре, във всеки род, господарят и неговите самураи представлявали управляващата класа и като хора на върха, те властвали над фермерите, работниците, търговците и занаятчиите. Авторът на “Хагакуре”, Цунетомо Ямамото (1659–1719), е член на могъщия род Набешима. Като млад Ямамото постъпва на служба при главата на рода, господаря Мицушиге Набешима. Ямамото посвещава трийсет години от живота си в служба на своя господар и род. Заема различни постове – от оръженосец до високо уважаван самурай. После, след смъртта на Мицушиге Набешима, през 1700 г., Ямамото се отказва от светския живот и се оттегля в усамотение в планините. Десет години по-късно Цурамото Таширо го посещава и става негов близък приятел и ученик. Цели седем години (1710–1716) те живеят изолирано в планините. През това време Таширо запаметява всичко, което неговият възпитател му разказва. Ямамото забранява на Таширо да публикува разговорите, които по-късно са наречени “Хагакуре” (което буквално означава “Скрити в гъсталака”). Причината, поради която той не е съгласен с публикуването, е, че старият самурай ясно е съзнавал колко радикални и крайни са възгледите му за тогавашния умиротворен свят. Освен това идеите му не са в съзвучие с официално разпространеното тогава учение на Конфуций (който проповядва мир и ред).. “Открих същността на Бушидо: да загина!”. Когато японският император капитулира пред Съюзническите сили през 1945 г., “Хагакуре” е “изгорена”, защото книгата е била приемана като идеологически военнопрестъпник. Но въпреки че книгата е била “изгорена”, духът й оцелява. Именно енергията на този дух позволява на японския народ да се възроди и бързо да развие икономиката си, да утвърди националния си престиж. “Хагакуре” е книга за онези, които се интересуват от истината за Япония и японския народ. Безспорно тя ще даде на читателя възможност да проникне по-дълбоко в традиционната японска душевност…
Автор: | Цунетомо Ямамото | Брой страници: | 160 |
Категория: | Философия, психология, езотерика и духовни учения; Военно дело | Език: | Български |
Тегло: | 0.250 кг. | ||
Издател: | Труд | Баркод: | 9789545289132 |
Дата на издаване: | 06.04.2015 | ISBN: | 9789545289132 |