Божествата на Траките – Валерия Фол, Димитър Попов


Двуезична книга на български и английски език

Етнонимът траки се отнася за многобройно индоевропейско население, което обитава през древността територията между двуречието Днепър-Днестър, южните склонове на Карпатите, двуречието Стримон (дн. р. Струма) – Аксиос (дн. р. Вардар), Северноегейското крайбрежие с прилежащите му острови и Северозападна Мала Азия. То притежава единни стопански, социално-поведенчески и културни стереотипи, естествено обособени от историко-географските дадености на региона. Траките обаче, както и другите древни европейски етноси не притежават самосъзнание в смисъл на сплотен народ. Не случайно още през V в. пр.Хр. бащата на историята Херодот отбелязва, че те са най-многобройният народ на света след индийския и ако бяха единни, биха били непобедими.
Източният дял на Балканския полуостров, разположен между Егейско море и Карпатите, е земя на поколения земеделци и грънчари, на конници и животновъди, на рудари и златари, на мореплаватели и презморски търговци, формирането на тракийския етнос е хилядолетен процес на взаимодействие между местното автохтонно население и новодошлите пришълци от север.
Датирането на появата на божество е винаги много спорно, тъй като формирането на представата за него и утвърждаването на свещенодействията не са еднократен акт, а дълъг, обикновено хилядолетен процес. Траките са нелитературен народ, поради което имената и епитетите на боговете и богините им, които достигат до нас, са основно засвидетелствани от старогръцки и от латински автори. Те много често грецизират, респективно романизират местните имена или наричат божествата по подобие на своите. Благодарение на запазените надписи, поръчани от тракийски владетели и първенци, се знаят и някои местни божески прозвища. Археологическите находки са далеч по-красноречиви за свещенодействията, вярата-обредност и религиозността на траките в различните райони на земите им и говорят за сложни космогонични и теогонични представи.
Тракийският народ е част от пъстрия древен свят на Средиземноморието и Югоизточна Европа. Вярата на техните царе доминира целия им живот и историческото им поведение. Съобщеното от древните автори убеждение на траките в безсмъртието, техните божества и вездесъщите царе-първожреци хилядолетия наред провокират въображението на творци и учени, които вярват в божествената промисъл.

The ethnonym Thracians concerns the numerous Indo-European population that inhabited during the antiquity the territory between the Dnieper and Dniester rivers, the southern slopes of the Carpathian Mountains, the lands between the rivers Strymon (present-day Struma) and Axios (present-day Vardar), the Northern Aegean coast with the adjacent islands and Northwestern Asia Minor. It possessed uniform economic, socio-behavioural and cultural stereotypes, naturally predetermined by the historical and geographic characteristics of the region. However, the Thracians, similar to other ancient European ethnic communities, did not possess the self-identification of a cohesive people. It is not accidental that already back in the 5th century BC the father of history Herodotus noted that the Thracians were the most numerous people after the Hindus, and that they could have been invincible if they had been united.
The eastern part of the Balkan Peninsula, which is located between the Aegean Sea and the Carpathian Mountains, was the land of generations of farmers and potters, of horsemen and animal-breeders, of miners and goldsmiths, of seafarers and overseas merchants. The formation of the Thracian ethnos took millennia of interaction between the local autochthonous population and the newcomers from the north.
Thracians practised immortalisation.
Dating the appearance of a deity is always highly debatable, because the formation of the notion about it and the establishing of the sacred rites did not constitute a one-off act, being a process that took a long time, often even a millennium. The Thracians had no literature of their own, hence the names and the epithets of their gods and goddesses, which have survived to our days, were basically attested in ancient Greek and Latin authors who very often Graecisised or Latinised the local names, or gave names to the deities similar to their own. The epithets of some local gods are known owing to preserved inscriptions that had been ordered by Thracian rulers and aristocrats. The archaeological finds are much more eloquent about the sacred rituals, the faith-rite and the religiousness of the Thracians in the various regions of their lands, and they suggest sophisticated cosmogonic and theogonic notions.
The Thracians constituted an integral part of the diverse ancient world of the Mediterranean region and Southeastern Europe. The faith of their kings dominated their entire life and their historical conduct. The faith of the Thracians in immortality, attested by the ancient authors, their deities and the ubiquitous kings-priests have stimulated for millennia the imagination of artists and scholars who believe in the divine thought.

Автор Димитър Попов, Валерия Фол
Издателство Тангра ТанНакРа Общобългарска Фондация
ISBN 9789543780594
Година на издаване 2010
Корица Мека корица
Страници 324