Балоните на Грийнспан: Епохата на невежество във Федералния резерв – -67%



Типичният образ на централния банкер е намусен и раздразнителен, но Грийнспан строши този калъп. Учтив, скромен, едва ли не свит и шеговит, той не обиждаше никого, дори и когато критиците му не го оставяха на мира при непрестанните конгресни изслушвания, на които всеки председател на Федералния резерв бива подлаган. Той би могъл да се кара и да се ядосва – особено за неща, върху които Фед няма контрол, – но неговата характерна поза беше на слънчев оптимизъм. Компютърната революция, финансовите иновации и глобализацията в търговията и инвестиционната дейност за него бяха процеси с огромен потенциал и неизмерни перспективи.
Няма страшно! – успокояваше той Съединените щати. И Уолстрийт на драго сърце се съгласяваше. Бъдещето ярко блестеше. Прясно отпечатаните долари и ниските лихвени нива бяха баснословен стимулант на инвестициите в недвижими имоти и в други активи.
Някой може да попита: "Та той беше председател на Фед, как би могъл да греши?" Моят отговор е: Грийнспан сбърка с постоянното налагане на твърде ниски лихвени проценти, а после реши да оправи бъркотията, произлязла от това, отново с лихвени проценти, които отново бяха твърде ниски. Резултатът бе, че по време на неговото царство Съединените щати бяха подложени на надуването на балона на фондовата борса, а след това и на балона на пазара на недвижимите имоти. Тези два огромни сапунени мехура се появиха един от друг в рамките на десет години. Предполага се, че мисията на Федералния резерв би трябвало преди всичко да е посветена на грижата за запазване стабилността и благоразумието.
Проксмайър разкрива, че човекът, който в бъдеще ще трябва да определя лихвата на най-голямата икономика в света, е правил предсказания, които са били най-погрешни от всички, правени през разглеждания период. По неговите думи грешките на Грийнспан чупят всички рекорди за периода.
Липсата на разбиране, проявявана от Грийнспан относно излизащите извън контрол кредитни практики в тези институции, е една от причините той да не разпознае свиването на икономиката в момента на развитието на този процес – макар по-късно да заявява, че не само го е видял, че се задава, но че лично неговите спешни мерки са предотвратили още по-силното влошаване на положението.
Разглеждайки своите собствени “постижения” през розови очила, той размива жестоката реалност, в която сме принудени да живеем днес. И все пак главният недостатък на Грийнспан – и решителен пропуск – бе не в грешките му, а в отказа му да си ги признае. Така той никога и не се поучи от тези грешки в преценките си, повтаряйки ги отново и отново в продължение на 19 години. Финансовият свят, който Грийнспан остави подире си, ще бъде твърде опасен за навигация, което ще остави мнозина ранени като последствие. Няма спор: Грийнспан не беше Маестрото; той беше майсторът на изпадането на Съединените щати във финансова бъркотия. Доказателствата говорят сами за себе си.
Автор Уилям Фликенщайн, Фредерик Шийхън
Издателство СИЕЛА
ISBN 47379
Година на издаване 2009
Корица Мекa
Страници 176
Формат 140х210