Ако нямаш огледало, погледни съседа си – Катя Николова

Ако нямаш огледало, погледни съседа си

Турските пословици са едни от първите в света, които са събрани и публикувани – още преди близо хиляда години. През 1074 г. Махмуд Кашгари съставя в Багдат първия и най-важен турски речник (Diwan-i Lugat-it Turk), в който включва и 290 пословици. Те и днес са в жива, активна употреба, което показва, че през тези столетия човешката природа и отношенията между хората никак не са се изменили и истината за тях е била много точно уловена от безименните създатели на пословиците. Сред тях са например Един гарван зима не прави (не губи надежда от едно нещастие), И петте пръста не са еднакви (отхвърляне на утопията за човешкото равенство), Онзи, който казва истината, от девет села ще го изгонят и много други. Турските пословици се отличават и с голямо тематично разнообразие – за лъжата и истината (На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат), за бедността и богатството (Лудият и богатият каквото си щат, това правят), за приятелите и враговете (Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг) и т. н. В тях се долавя ирония (Парите пари печелят, юнакът лозе копа), с нотки и на примирение (Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил); здравият разум надделява над фатализма (Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази), но нищо не може да разколебае недоверието към жената (Огънят изгаря ръката ти, жената – живота ти). Голяма роля за тяхната експресивност играят краткостта и римата, често срещани са хумористичното преувеличение (Кокошката на съседка изглежда гъска, а жена му – младо момиче) и парадоксът (Който малко печели, печели много; който много печели, нищо не печели). От колкото и стари времена да идват, турските пословици няма изгубят ценността си и в модерната епоха, защото както казва една от тях – Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките.